Самопознание Чрез Хоопонопоно

Статия на Мери Кьолер

Скоро получих красива картичка от моя приятелка, която ме поздравяваше по случай 24 годишнината от сключването ми на брак. Тя също така споменаваше за  своя опит от приложението на процеса Самопознание чрез Хоопонопоно – древно хавайско изкуство за решаване на проблеми. Тя пишеше за това как се ПРОМЕНЯ всичко физически, ментално, емоционално и духовно с помощта на Хоопонопоно от момента на сватбата. Разбират ли това младите семейства? Тя призна, че тогава тя самата не е разбирала това. Приятелката ми разказваше колко е благодарна на процеса Хоопонопоно  и как практически го е прилагала във всеки един аспект от живота си.

Бях поразена от нейното описание на Хоопонопоно като практически процес и неговата работа в нейния живот. Хавайците вярват, че нашето предназначение на тази земя е да се освободим и да позволим на Любовта да решава нашите проблеми. При всяка ситуация има възможност да поемем отговорност за проблема и да се отдръпнем от пътя на Любовта. Само си представете как се събуждате всеки ден с готовността да виждате всеки проблем както възможност да се отдръпнете от пътя на Бога и да разрешите да се случат изменения, а също така да видите докъде ще ви доведе вдъхновението.

Аз доволно се усмихнах, спомняйки си нейните думи, мислейки си докъде ни доведе животът – мен и моят съпруг. Преди много години аз и понятие си нямах докъде ще стигнем с този брак. Ще се съглася с нея, че ние и понятие си нямаме за измененията, които могат да се случат с нас, с нашите отношения, нашите семейства, работа и света като цяло. Хавайците вярват, че съвсем не е наша работа да знаем до най-малката подробност какво трябва да се случи в една или друга ситуация. Това е работа на Любовта, Бога, Създателя, Твореца, Богинята – не е важно как го назовавате. Хавайците обичат да напомнят, че сме тук само за това, за да поправим грешките  в себе си.

Процесът на самопознание на Аз чрез Хоопонопоно вижда всеки проблем не като изпитание, а като възможност. Проблемите – това са само проиграващи се спомени (програми) от миналото, даващи ни още един път да погледнем с очите на Любовта и да действаме според вдъхновението. С помощта на разнообразни изчистващи инструменти, процесът Хоопонопоно позволява на всеки човек да поеме 100% отговорност за проблема, да го пусне и да действа по вдъхновение. Най-забележителното е това, че за извършването му никой не ти е нужен. Достатъчно е само да го правиш.

Мъжът ми и аз сме пораснали в големи семейства и ние често се събираме с всичките си роднини. Забелязах, че тези семейни сбирки много се промениха от момента, в който аз започнах да прилагам процеса Хоопонопоно. Още преди пет години, винаги имаше някой, който беше от нещо недоволен или сърдит, независимо дали го изричаше на глас или не. Аз винаги тайно мечтаех членовете на нашето семейство да се помирят и най-накрая да забравят всички свои обиди. Практикувайки процеса Хоопонопоно, аз започнах да поемам отговорност за моите мисли в ситуациите, които възникваха по време на семейните сбирки, а също така за ситуациите, които после си представях, че могат да се случат.

Чистенето се прави вътре в теб. Отговорността – това не значи да приемеш, че си виновен или да мислиш, че аз не съм прав. Отговорността е готовност да обърнеш внимание на текущия спомен, който се възпроизвежда в този момент от времето. Отговорността за проблема вече е „вградена” в повече от 60 изчистващи инструмента. Проява на отговорностт са и „Съжалявам”, „Моля те, прости ми”. Ние казваме това на проблема: „Съжалявам”, „Моля те, прости ми”. Много често тези проблеми съществуват в протежение на няколко поколения. Те се появяват и стават видими за нас, за да ни дадат шанс още един път да ги освободим. Когато ние казваме „Съжалявам”, „Моля те, прости ми”, ЛЮБОВТА изтрива спомените и в твоя живот идва това, което е правилно и идеално за теб. Ние не можем да изтрием проблемите. Само ЛЮБОВТА може да направи това. Забелязали ли сте, колко често вие игнорирате, карате се, дразните се и се сърдите по отношение някакъв проблем, но никога виковете, обвиненията и злобата не ви помагат да се избавите от него? Само Бог може да ни освободи от проблема. Ако човек е готов да поеме  отговорност за проблема, то моментът на вдъхновението идва при всеки.

Семейните сбирки много се измениха през последните няколко години. Членовете на нашето семейство повече се наслаждават на общуването по между си, възникващите раздразнения бързо преминават. Най-главното за мен е това, че сега и аз съм много по-спокойна и все по-малко ми се иска да поправя положението. Също така забелязах, че моите братя и сестри повече се усмихват, чувстват по-малко стрес и вълнения относно различни подробности. Ние много по-бързо се съгласяваме на взаимно изгодното разрешаване на ситуациите. Променило ли се е нещо в роднините ни? Променило ли се е нещо в мен? Кой знае?… С процеса Хоопонопоно на мен не ми е  нужно да се опитвам да разбирам какво точно се случва. Аз по-често гледам на моето семейство с очите на ЛЮБОВТА. Сега аз не мога да намеря нито един недостатък по отношение на поведението на членовете на моето семейство. Аз просто не ги виждам. С Хоопонопоно аз имам шанс да видя другите и себе си с очите на БОГ  и да се освободя от моите мисли и представи как е длъжно да бъде всичко в живота.

За съжаление, когато възниква някакъв проблем, ние често започваме да мислим. Ние реагираме, ние мислим, включваме анализа, отново реагираме и отново анализираме. Проблемът расте и се развива и възниква хаос. Хавайците виждат процеса на „размисъл” като спомен, който  проиграва ситуация от миналото. Ние не можем да не мислим. Спомените се появяват в нашия живот, само за да ни дадат още един шанс да ги освободим и да бъдем самите себе си. Затова с възникването на всеки един проблем, ние имаме шанс да поемем отговорност: да спрем „обмислянето” и да започнем да чистим. Ние можем да се попитаме: „Какво се случва в мен, че сега появява проблем?”. На нас не ни е нужно да мислим защо и как. Поемайки отговорност, ние имаме възможност да коригираме ситуацията за себе си, нашите деца, семейства и всички хора, с които общуваме в ежедневието си.

Когато спомените проиграват някакви проблеми, ние често даже не подозираме за това. Това, което проиграват спомените – това не е част от нас, това не сме ние. Кой съм аз? – това е много важен въпрос за хавайците. Ние сме идеални и създадени по образ и подобие на Бог – цялостни, съвършени, безкрайни. Възпроизвеждането на програми – това не е част от нас, това не сме ние.  Имало ли е случай в живота ти, когато някой ти напомня кой си и твоите действия съвсем да не са това, което си ти?

Аз имам близнаци. Те са на 15 години. Те отлично ми напомнят коя съм аз. Скоро отговорих с раздразнение на един от тях. Той ме погледна и с добър тон ми каза: „Мамо, аз не знам кой сега говори с мен, защото ти не говориш така. Това не си ти.” Аз веднага разбрах, че действително се проиграва програма и веднага се извиних на своя син и му благодарих. Той видя, че сърдитият човек абсолютно не беше неговата майка и по вдъхновение пое отговорност да ми каже това направо.

Мъжът ми Кърт също по забележителен начин ми напомня това. Понякога ние се опитваме да вземем съвместно решение, но никак не можем да стигнем до съгласие и толкова ми се иска да му докажа своята правота. В същото време нещо меко ми нашепва: „Ти си забравила, че вие с него сте едно?” Всичко, което трябва да направя е да се посмея на себе си, да се дръпна настрани и да чистя.

Той ми напомня, че споровете и караниците – това не съм аз, това не е част от мен. Хавайският процес на Самопознание на Аз чрез Хоопонопоно ми напомня коя съм аз – направена по образ и подобие на Любовта: цялостна, съвършена, безкрайна.

Най-любимият ми инструмент е „Обичам те”. Както и в други инструменти на процеса Хоопонопоно в него вече са включени: поемането на отговорност за проблема, „Съжалявам”, „Моля те, прости ми” и позволение ЛЮБОВТА да трансмутира проблема в светлина. Това не е нужно да бъде разбрано. Всичко, което е необходимо да се прави е да държиш в ума си мисълта „Обичам те”. Аз мога да използвам този инструмент независимо от това, какъв проблем се появява в живота ми. Даже не ми е нужно да чувствам любов, прилагайки този инструмент.  В същото време за виждам, че инструментът  много ефективно работи, когато нещо ме засяга и безпокои. Всичко, което правя, е да повтарям „Обичам те” и ЛЮБОВТА изтрива спомените, откривайки в моя живот врата към това, което е идеално и правилно за мен.

Често е необходимо инструмента да се използва няколко пъти, няколко дена или безкраен брой пъти, защото са се наслоили много спомени пласт след пласт и чакат своя ред за отстраняване. Не сме пълни с чувство на ненавист, смърт, болести с летален край и тези спомени могат да бъдат в нашето семейство, в нашите предци или в нас самите. Ние имаме шанс да се освободим от тях. Представяте ли си, колко добре ще им е на нашите деца, когато те живеят само, изхождайки от вдъхновението? А какво би станало, ако освобождаваме всеки проблем, още докато той се появи и бъдем в потока на живота? Какво би било, ако ние не  мислим какво да правим по-нататък и човека, когото се надяваш да видиш или чуеш изведнъж ти позвъни сам, а проблемите се решават сами по себе си без нашата намеса? Самопознанието чрез Хоопонопоно е прост практически процес за решаване на проблеми, който ни дава точно тази възможност. Ние имаме шанс да бъдем такива, каквито ни е сътворил Създателят всяка минута и да бъдем в Мир отвъд пределите на разума.

Публикувано с разрешението на Нетуорк Ирландия. Април – Юли 2004