Може ли молитвата на една кахуна да предизвика тези изменения?

Статия на Дарил Сифорд – 2 декември, вторник, 1980 г. , Филаделфия.

Даже не знам защо се съгласих на това интервю. Навярно защото ми беше любопитно. В края на краищата колко често ви се дава възможност да срещнете добра и честна кахуна?

Не, това не е правописна грешка. Аз действително разговарях с кахуна, което на хавайски означава „пазител на тайните”. Сред хавайците кахуната е духовен учител и лечител на това, което ни кара да страдаме – физически или психически.

И така, аз седях за интервюто със своя тефтер и химикал на срещата с Морна Симеона, жена в напреднала възраст, в бял пуловер и сива трикотажна пола. Морна е дъщеря на член на съда на Кралица Лилиокалани, която е била последната владетелка на Хавайските острови.

Морна е водила лекции в Хавайския университет, през уикенда е била във Филаделфия за тренингите по Хавайска метафизика. После тя трябваше да отпътува за Балтимор, за да води лекции в университета Джон Хопкинс.

Какво точно правеше тя – не като лектор, а като кахуна? Въпреки, че английският и беше прекрасен както на говорител по радио, аз все още не можех да разбера какво говореше тя.

Нас ни преследват нашите страхове, емоции, идеи и реакции, които създават не само съвременните психологически разстройства, но и физически заболявания. Заболяванията се появяват в резултат на силното давление, които ние самите създаваме. Ролята на кахуната е да ни помогне да измъкнем и отстраним този боклук, който замърсява нашето съществуване. Това е нещо подобно като да сме намерили и унищожили безполезна информация, която е заложена в нашия компютър.

Както виждате, това не звучи много реалистично, нали? В крайна сметка, ако нещо се случва, то води към това ние да се чувстваме по-добре след сесията с кахуната, защото очакваме да получим облекчение. Това напомня на стария плацебо ефект, за който споменаваше в своите работи харвардският кардиолог доктор Херберт Бенсон, в който най-накрая започна да се вслушва и съвременната медицина.

Сами разбирате, Морна не бе чувала за никакви плацебо ефекти, но само докато и обясних това, тя каза, че това изобщо не е фактор, защото повечето хора, с които тя си е имала робата, изобщо не са имали очаквания. За някои пребиваването с Морна е била само пауза в безкрайното търсене на щастие и самореализация.

Морна разказа странно нещо, че след срещата с нея хората непременно спирали своето търсене, защото проблемът им изчезвал. Освен това тя добави, че тя може да помага даже на онези хора, които никога не е виждала, работейки с тези, които са дошли при нея.

Всичко, което било нужно по нейните думи, било обръщение към божествения създател по пътя на избор „чрез божествеността, която е вътре в човека… който всъщност е и продължение на божествения създател.”

Тя каза, че молитвата протича примерно така:

„Божествени създателю, отец, майка, дете като едно… Ако аз, моето семейство, роднини и предци сме обидили теб, твоето семейство, роднини и предци с мисъл, дума, действия или постъпки от началото на нашето сътворение до днес, ние те молим за прошка… Изчисти, измий, пусни, отрежи всички негативни спомени, блокажи, енергии и вибрации и трансформирай тези нежелани енергии в чиста светлина… Така да бъде.”

Морна разказваше, че подобна молба се нарича Хоопонопоно и може да бъде съотнесена с всяка една религия по света. Във всяка религия винаги има молитва, в която ние искаме прошка от тези, които сме обидили… Но ние отиваме даже отвъд пределите на това… към семейството, роднините и предците, … защото много от проблемите са дошли при нас от дядо, който е възможно да е отрязал нечия глава в миналото столетие. Това, което ние отстраняваме, се трансформира в „чиста светлина”, защото иначе ние бихме „замърсявали атмосферата” с отделената от нас мръсотия, а чистата светлина, не може да замърсява.

В момента, в който тя произнася „Така да бъде” протича процес на трансмутация и „компютърът автоматично отстранява” замърсяването, което стои от… кой знае колко дълго време.

Най-забележителното в системата, каза тя, е това, че това е ”просто, ефективно и надеждно… и всеки може да го прави, и млади хора и възрастни.” По нейните думи за много системата е „трудно да бъде разбрана с интелекта”, защото тя е толкова проста, но всъщност е много надеждна и непогрешима. След това тя ме попита имам ли някакъв проблем, над който тя би поработила.

Мислех си — как ще напиша каквото и да е от това интервю? Хората ще ме помислят за луд и аз разбирам, защо те биха си помислили за мен така. Но, ДОБРЕ, Морна, давай, това са само мои програми. Имах проблем с моя син Джей след развода с неговата майка. Отношенията ни бяха достатъчно трудни. Какво ще кажеш по повод ситуацията, Морна?

„Божествени Създателю, отец, майка, дете като едно… Ако аз, моето семейство, роднини и предци сме обидили теб…”

След интервюто аз забравих за този случай. В края на краищата трябваше да летя до дома си в Северна Каролина и да успея да хвана моя самолет. Адвокатите се опитваха да доведат до край последните формалности по развода.

Джей е на 22 години. Миналата зима, когато го видях за пръв път от три години, той ме държеше от късо. Каза ми, че никога няма да ме уважава като свой баща и е възможно да останем приятели, далечни приятели, защото ние нямаме нищо общо.

Вчера ние вечеряхме в ресторант – аз, той и по-малкият ми син Грант. След като Грант отиде в кампуса на своето университетско общежитие, Джей и аз седяхме в моята кола и аз се опитвах да изляза от паркинга. Изведнъж Джей изключи звука на радиото и ми каза, че сега той изпитва абсолютно друго нещо към мен.

Той ми каза: „Знам, че ме обичаш. Аз наистина имам нужда от това. Аз искам просто да ти кажа колко те уважавам, как се възхищавам на човека, в който си се превърнал”.

На следващия ден, аз се срещнах с бившата си жена след като си бяха тръгнали адвокатите. Тя ми каза,че повече не изпитва обида и огорчение по повод на това, което се е случило и че нашият развод е от полза и за двама ни.

Всеки разговор с нея по-рано ми влияеше, така че винаги се чувствах като обърнат с главата надолу. Очаквах, че и този път това ще се случи в следващите 24 часа.

Този път това не се случи. Върнал се във Филаделфия, прехвърлях купчина насъбрали се книжа и мои бележки от интервюто с кахуна Морна Симеона.

Морна, ти постигна тези резултати… Нали?